Преосмисляне на това как изглежда успехът в образованието

Като преподаватели, ние естествено се радваме, когато учениците постигат добри академични резултати. В La Garenne, нашият скорошен IB диплома Кохортата постигна средно 36 точки и 100% успеваемост, резултати, с които много се гордеем. Те отразяват ангажираността на нашите ученици, експертния опит на нашите учители и силата на учебната култура в цялото училище.

Напредъкът като основна мярка за успех

И все пак, когато говоря с ученици и родители, често се връщам към едно разграничение, което е в основата на нашата образователна философия: основният ни фокус е върху напредъка, като постиженията са положителният страничен ефект.

Това не означава, че постиженията са важни. Оценките са важни, изпитите са важни, а квалификациите отварят врати. Това, което според мен е още по-важно обаче, е разбирането на пътя, който стои зад тези резултати. Академичните постижения ни показват къде е стигнал един ученик в определен момент; напредъкът ни показва колко далеч е изминал, как е реагирал на предизвикателствата и как се развива като учащ и като личност.

Двама ученици може в крайна сметка да постигнат една и съща оценка, но пътят им към нея може да е напълно различен. Единият може да е намерил предмета за сравнително лесен, докато друг може да е трябвало да преодолее несигурността, да изгради увереност, да развие по-силни навици и да се научи да упорства, когато успехът не идва веднага. И в двата случая крайният резултат е важен, но той не разказва цялата история.

Поглед отвъд академичните резултати

Това е една от причините, поради които намирам аргументите на Йонг Джао в Това, което работи, може да навреди толкова провокиращо размисъл. Джао призовава преподавателите да погледнат отвъд очаквания резултат от образователната интервенция и да обмислят възможните странични ефекти, които я съпътстват. Един подход може да успее според една мярка, като същевременно неволно подкопае нещо друго, което е също толкова важно. Неговият по-широк аргумент е, че образованието не трябва да се свежда до прост въпрос дали нещо “работи”; трябва също да се запитаме колко може да струва.

Този въпрос е особено актуален в училищата, които с право се стремят към високи академични стандарти. Искаме нашите ученици да постигат отлични резултати, но не искаме постиженията да са за сметка на любопитството, увереността, независимостта, благополучието или истинската любов към ученето. Система, която повишава резултатите от изпитите, като същевременно стеснява чувството за възможности на младия човек, според мен би представлявала много ограничено определение за успех.

Холистичен подход към прогреса

В „Ла Гарен“ учебната ни програма е разработена около по-широко разбиране за развитието. В началното училище учениците следват специално разработена учебна програма, базирана на Английската национална учебна програма и Международната начална учебна програма, допълнена от преживявания в „Горско училище“, които насърчават любопитството, независимостта, увереността и силната връзка с природната среда. Заедно тези елементи ни позволяват да комбинираме академичната строгост с проучването, креативността и смисленото учене извън класната стая.

Оттам учениците преминават през три години от програмата за средно образование, последвана от IGCSE, а след това, в по-горните класове, през програмата за IB Diploma или High School Diploma. Наред с това академично пътешествие, Expeditions представляват важна част от учебната програма, предоставяйки допълнителни възможности на учениците да развият устойчивост, работа в екип, лидерство и увереност в среда, която не може да бъде възпроизведена в класната стая.

Тези различни етапи и преживявания не са отделени от нашите академични амбиции. Те са част от едно и също образователно пътешествие. Те ни позволяват да разберем по-пълноценно нашите ученици, да разпознаем различните им силни страни и потребности и да създадем пътища, които са достатъчно амбициозни, като същевременно остават подходящи за индивида.

Персонализиране на учебния процес

Следователно, персонализацията не е свързана със занижаване на очакванията. Тя е свързана с това да направим напредъка смислен.

Студентът трябва да може да погледне назад за един семестър, една година или няколко години и да осъзнае, че нещо се е променило. Може да пише с по-голяма сложност, да решава по-сложни проблеми или да се представя по-добре на изпити, но може също така да е станал по-независим, по-склонен да допринася, по-устойчив, когато се сблъсква с трудности, или по-внимателен в начина, по който общува с другите.

Това имам предвид, когато говоря за развиване на култура на представяне. Тя не е култура, дефинирана само чрез сравнение с другите, нито такава, в която успехът принадлежи единствено на тези, които постигат най-високи оценки. Това е култура, в която всеки ученик е насърчаван да се запита дали е по-добър днес, отколкото е бил вчера, и да разбере какво трябва да направи, за да продължи да се усъвършенства утре.

Изграждане на култура на прогрес

Нашите водещи принципи за грижа, устойчивост, въздействие и любопитство са тясно свързани с тази идея. Грижата позволява на учениците да се чувстват познати и подкрепени. Устойчивостта им помага да реагират конструктивно, когато ученето стане трудно. Любопитството ги държи отворени за предизвикателства, нови идеи и непознати преживявания. Въздействието им напомня, че образованието не е само за лични постижения, но и за това как те допринасят за общностите около тях.

Погледнато по този начин, академичните постижения стават част от една много по-богата картина.

Нашите скорошни резултати от IB са важни, защото показват, че персонализираният и холистичен подход може да съществува едновременно с академичните постижения. Тази година това постижение беше отразено и външно, като La Garenne се класира на второ място сред швейцарските пансиони, предлагащи IB диплома. Класация на Top School Guide за 2026 г., базирано на средните постигнати точки от IB. Всъщност бих казал, че персонализацията и академичните постижения трябва да се подсилват взаимно. Когато учениците се чувстват разбрани, когато могат да видят доказателства за собствения си напредък и когато са предизвикани по подходящ начин, е по-вероятно да се ангажират дълбоко с обучението си и да се представят на високо ниво.

Ролята на училището следователно не е просто да дава отлични резултати на изпити. Тя е да помага на младите хора да станат все по-способни, уверени, рефлективни и независими. Ако постигнем това, често ще последват добри академични резултати.

По-важното е, че учениците ще завършат училище с нещо, което е трайно след всеки резултат от изпит: разбирането, че напредъкът не е дестинация, а навик.