Другият ми приятен спомен е за Диего, моя съученик, който беше парализиран. Струваше ни се напълно естествено да го вземаме със себе си, където и да отиваме. По хълмовете на Бекс, след като посетихме солните мини, носехме инвалидната му количка по всички черни пътища. Диего беше пълноправен член на нашата група; неговата различие просто беше пренебрегвано. Научих много и сега се чувствам много по-спокойно, когато общувам с хора с увреждания. Диего стана адвокат в Лозана и посещава училището от време на време.
Училището значително е повишило амбициите си, убедено, че ‘пътуването разширява кръгозора’: някои ученици участват в спортен лагер в Академията IMG във Флорида през октомври; друга група ще пътува до Мадагаскар на хуманитарно пътуване; учениците от пансиона ще отидат в Япония; а други ще предприемат експедиция до Килиманджаро през февруари. Всички тези пътувания са част от нашата визия за образование, което е отворено към света, помага за насърчаване на социалните връзки, разпалва любопитството и разширява кръгозора.
Съобщение от директора на училището
